23 ene 2010, 15:36

Добре, че любовта...

  Poesía » Otra
688 0 2

Добре, че любовта не ме напуска,

след тъжни чувства и празни мечти,

когато във душата ми е пусто,

спасение, любов, си ти.

Дори от болести не се страхуваш,

от мен прогонваш и страха,

откак се помня, съществувам,

със теб вървя ръка в ръка.

Препъвам се понякога и падам,

но ти ме вдигаш на крака

изправен и не се предавам,

озарен от твойта светлина.

На теб дължа, което имам

в живота си, макар и труден,

любов, благодаря ти, че те има,

със тебе, знам, не съм изгубен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...