Jan 23, 2010, 3:36 PM

Добре, че любовта...

  Poetry » Other
687 0 2

Добре, че любовта не ме напуска,

след тъжни чувства и празни мечти,

когато във душата ми е пусто,

спасение, любов, си ти.

Дори от болести не се страхуваш,

от мен прогонваш и страха,

откак се помня, съществувам,

със теб вървя ръка в ръка.

Препъвам се понякога и падам,

но ти ме вдигаш на крака

изправен и не се предавам,

озарен от твойта светлина.

На теб дължа, което имам

в живота си, макар и труден,

любов, благодаря ти, че те има,

със тебе, знам, не съм изгубен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...