diesto (Данаил Антонов)
979 525
12 oct 2019, 10:42

Добре дошла и сбогом! 

  Poesía » De amor, Filosófica
909 3 3

И ти ще си идеш от мен. 

Най-прекрасното винаги кратко е. 

Вероятно за месец. За ден, 

или миг на откраднато щастие. 

И ще дойде най-после, очаквано - 

онова, тъй мъртвешко мълчание. 

Със мастило да пиша плача си, 

а сълзите да трият страдание. 

И така ще убия надеждата, 

породила в душата ми вяра, 

че всъщност не съдбата отрежда, 

любовта в мен сама да остава... 

Но..., върви си. И аз ще си тръгна. 

Цял живот все с очите към Бога. 

Ти във мен оживя със прегръдка. 

Без ръцете ти - камък, надгробен съм...

 

Стихопат.

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??