diesto (Данаил Антонов)
976 523
12.10.2019 г., 10:42 ч.

Добре дошла и сбогом! 

  Поезия » Любовна, Философска
884 3 3

И ти ще си идеш от мен. 

Най-прекрасното винаги кратко е. 

Вероятно за месец. За ден, 

или миг на откраднато щастие. 

И ще дойде най-после, очаквано - 

онова, тъй мъртвешко мълчание. 

Със мастило да пиша плача си, 

а сълзите да трият страдание. 

И така ще убия надеждата, 

породила в душата ми вяра, 

че всъщност не съдбата отрежда, 

любовта в мен сама да остава... 

Но..., върви си. И аз ще си тръгна. 

Цял живот все с очите към Бога. 

Ти във мен оживя със прегръдка. 

Без ръцете ти - камък, надгробен съм...

 

Стихопат.

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??