28 ene 2024, 20:55  

Добре дошла, моя пролет

637 1 0

Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка

и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.

 

Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра.

Черешови клони се люлеят и спокойно пеят

до потрепващите форзиции и танца на изумрудени полета.
Пред този сутрешен пейзаж на висок глас изричам:

„Добре дошла, моя пролет!“

 

Ягодови реки на дневна светлина пресичат пътя ми,

а сърца от пурпурен нар със страст целуват повърхността.
Ароматът на хрупкавото кафе ме води
към твоята пленяваща красота,

спираща времето за прочувственият миг,

когато заедно с теб станем едно цяло.

 

Природата се събужда за да роди
цветните деца на майката Земя.
Събираме се заедно в преданост,
ценейки нашата любов с ноти от симфония

и вибрациите на ярки емоции.

 

Хрупкавият шоколад започва да се топи,
а слънцето пристига да ни стопли.
Капки дъжд ни давят в поток от единство

и идва ново начало в нашите души.
Нека очите ни отворят нашите сърца,

за да приемем нюансите на светлината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...