Jan 28, 2024, 8:55 PM  

Добре дошла, моя пролет

617 1 0

Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка

и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.

 

Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра.

Черешови клони се люлеят и спокойно пеят

до потрепващите форзиции и танца на изумрудени полета.
Пред този сутрешен пейзаж на висок глас изричам:

„Добре дошла, моя пролет!“

 

Ягодови реки на дневна светлина пресичат пътя ми,

а сърца от пурпурен нар със страст целуват повърхността.
Ароматът на хрупкавото кафе ме води
към твоята пленяваща красота,

спираща времето за прочувственият миг,

когато заедно с теб станем едно цяло.

 

Природата се събужда за да роди
цветните деца на майката Земя.
Събираме се заедно в преданост,
ценейки нашата любов с ноти от симфония

и вибрациите на ярки емоции.

 

Хрупкавият шоколад започва да се топи,
а слънцето пристига да ни стопли.
Капки дъжд ни давят в поток от единство

и идва ново начало в нашите души.
Нека очите ни отворят нашите сърца,

за да приемем нюансите на светлината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...