Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка

и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.

Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра.

Черешови клони се люлеят и спокойно пеят

до потрепващите форзиции и танца на изумрудени полета.
Пред този сутрешен пейзаж на висок глас изричам:

„Добре дошла, моя пролет!“

Ягодови реки на дневна светлина пресичат пътя ми,

а сърца от пурпурен нар със страст целуват повърхността.
Ароматът на хрупкавото кафе ме води
към твоята пленяваща красота,

спираща времето за прочувственият миг,

когато заедно с теб станем едно цяло.

Природата се събужда за да роди
цветните деца на майката Земя.
Събираме се заедно в преданост,
ценейки нашата любов с ноти от симфония

и вибрациите на ярки емоции.

Хрупкавият шоколад започва да се топи,
а слънцето пристига да ни стопли.
Капки дъжд ни давят в поток от единство

и идва ново начало в нашите души.
Нека очите ни отворят нашите сърца,

за да приемем нюансите на светлината.