28.01.2024 г., 20:55  

Добре дошла, моя пролет

635 1 0

Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка

и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.

 

Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра.

Черешови клони се люлеят и спокойно пеят

до потрепващите форзиции и танца на изумрудени полета.
Пред този сутрешен пейзаж на висок глас изричам:

„Добре дошла, моя пролет!“

 

Ягодови реки на дневна светлина пресичат пътя ми,

а сърца от пурпурен нар със страст целуват повърхността.
Ароматът на хрупкавото кафе ме води
към твоята пленяваща красота,

спираща времето за прочувственият миг,

когато заедно с теб станем едно цяло.

 

Природата се събужда за да роди
цветните деца на майката Земя.
Събираме се заедно в преданост,
ценейки нашата любов с ноти от симфония

и вибрациите на ярки емоции.

 

Хрупкавият шоколад започва да се топи,
а слънцето пристига да ни стопли.
Капки дъжд ни давят в поток от единство

и идва ново начало в нашите души.
Нека очите ни отворят нашите сърца,

за да приемем нюансите на светлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...