11 oct 2007, 11:28

Добре дошли в душата ми!

  Poesía
937 0 7
 

Добре дошли в душата ми! Днес е приемния й ден. Елате, настанете се в красивата стая. Вие виждате нея - обвивката. Удобна е, нали? И не настройва според желанията и претенциите ви... Ах, колко е перфектна и отзивчива...

Искате още? Елате! Тук, по коридорчето вляво... Виждате ли? Тук са емоциите. Само внимавайте да не се загубите! Да, знам, че е голям хаос, но това е!

Ето, влезте и тук, в черната стая - тук са вързани всички неосъществени мечти.

А, тази до нея - да, там са страховете. Много е голяма, нали?

Да продължим навътре... Това е стаята с усмивките - е, да, малка е, но пък колко са истинските неща в живота.

И ето я последната стая. Това са покоите на любовта. Защо има само свещ? Защо е със разбити стениЗащото всички, в старанието си да бъдат вътре, разбиваха и трошаха, нехаещи, че има врата без ключалка...

Е, това е, драги посетители! Надявам се да сте останали доволни от разходката... Заповядайте отново!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря за хубавите думи, затова реших да ти отговоря така:
    Не ме моли! Любов какво е, аз
    от изгреви самотни съм научил.
    И за да слезе слънцето при нас,
    сега ще се превърна в ручей.
    А ти плачи! И твоите коси
    до мене щом достигнат като клони,
    ще ги целувам мокри през сълзите ти.
    И само теб ще искам да си спомням.

  • Разходих се приятно...в душата ти...

  • Не прочетох нищо за олтара, но може би така си решила или не съм разбрал.
  • Браво! Много е добро. Тъжно е.. но така е в живота. За това не трябва да допускаш всеки да се добере до душата ти, за да не стане както в стихотворението...
  • Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...