11 окт. 2007 г., 11:28

Добре дошли в душата ми!

936 0 7
 

Добре дошли в душата ми! Днес е приемния й ден. Елате, настанете се в красивата стая. Вие виждате нея - обвивката. Удобна е, нали? И не настройва според желанията и претенциите ви... Ах, колко е перфектна и отзивчива...

Искате още? Елате! Тук, по коридорчето вляво... Виждате ли? Тук са емоциите. Само внимавайте да не се загубите! Да, знам, че е голям хаос, но това е!

Ето, влезте и тук, в черната стая - тук са вързани всички неосъществени мечти.

А, тази до нея - да, там са страховете. Много е голяма, нали?

Да продължим навътре... Това е стаята с усмивките - е, да, малка е, но пък колко са истинските неща в живота.

И ето я последната стая. Това са покоите на любовта. Защо има само свещ? Защо е със разбити стениЗащото всички, в старанието си да бъдат вътре, разбиваха и трошаха, нехаещи, че има врата без ключалка...

Е, това е, драги посетители! Надявам се да сте останали доволни от разходката... Заповядайте отново!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря за хубавите думи, затова реших да ти отговоря така:
    Не ме моли! Любов какво е, аз
    от изгреви самотни съм научил.
    И за да слезе слънцето при нас,
    сега ще се превърна в ручей.
    А ти плачи! И твоите коси
    до мене щом достигнат като клони,
    ще ги целувам мокри през сълзите ти.
    И само теб ще искам да си спомням.

  • Разходих се приятно...в душата ти...

  • Не прочетох нищо за олтара, но може би така си решила или не съм разбрал.
  • Браво! Много е добро. Тъжно е.. но така е в живота. За това не трябва да допускаш всеки да се добере до душата ти, за да не стане както в стихотворението...
  • Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...