11 окт. 2007 г., 11:28

Добре дошли в душата ми!

938 0 7
 

Добре дошли в душата ми! Днес е приемния й ден. Елате, настанете се в красивата стая. Вие виждате нея - обвивката. Удобна е, нали? И не настройва според желанията и претенциите ви... Ах, колко е перфектна и отзивчива...

Искате още? Елате! Тук, по коридорчето вляво... Виждате ли? Тук са емоциите. Само внимавайте да не се загубите! Да, знам, че е голям хаос, но това е!

Ето, влезте и тук, в черната стая - тук са вързани всички неосъществени мечти.

А, тази до нея - да, там са страховете. Много е голяма, нали?

Да продължим навътре... Това е стаята с усмивките - е, да, малка е, но пък колко са истинските неща в живота.

И ето я последната стая. Това са покоите на любовта. Защо има само свещ? Защо е със разбити стениЗащото всички, в старанието си да бъдат вътре, разбиваха и трошаха, нехаещи, че има врата без ключалка...

Е, това е, драги посетители! Надявам се да сте останали доволни от разходката... Заповядайте отново!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря за хубавите думи, затова реших да ти отговоря така:
    Не ме моли! Любов какво е, аз
    от изгреви самотни съм научил.
    И за да слезе слънцето при нас,
    сега ще се превърна в ручей.
    А ти плачи! И твоите коси
    до мене щом достигнат като клони,
    ще ги целувам мокри през сълзите ти.
    И само теб ще искам да си спомням.

  • Разходих се приятно...в душата ти...

  • Не прочетох нищо за олтара, но може би така си решила или не съм разбрал.
  • Браво! Много е добро. Тъжно е.. но така е в живота. За това не трябва да допускаш всеки да се добере до душата ти, за да не стане както в стихотворението...
  • Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...