Oct 11, 2007, 11:28 AM

Добре дошли в душата ми!

  Poetry
932 0 7
 

Добре дошли в душата ми! Днес е приемния й ден. Елате, настанете се в красивата стая. Вие виждате нея - обвивката. Удобна е, нали? И не настройва според желанията и претенциите ви... Ах, колко е перфектна и отзивчива...

Искате още? Елате! Тук, по коридорчето вляво... Виждате ли? Тук са емоциите. Само внимавайте да не се загубите! Да, знам, че е голям хаос, но това е!

Ето, влезте и тук, в черната стая - тук са вързани всички неосъществени мечти.

А, тази до нея - да, там са страховете. Много е голяма, нали?

Да продължим навътре... Това е стаята с усмивките - е, да, малка е, но пък колко са истинските неща в живота.

И ето я последната стая. Това са покоите на любовта. Защо има само свещ? Защо е със разбити стениЗащото всички, в старанието си да бъдат вътре, разбиваха и трошаха, нехаещи, че има врата без ключалка...

Е, това е, драги посетители! Надявам се да сте останали доволни от разходката... Заповядайте отново!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ти благодаря за хубавите думи, затова реших да ти отговоря така:
    Не ме моли! Любов какво е, аз
    от изгреви самотни съм научил.
    И за да слезе слънцето при нас,
    сега ще се превърна в ручей.
    А ти плачи! И твоите коси
    до мене щом достигнат като клони,
    ще ги целувам мокри през сълзите ти.
    И само теб ще искам да си спомням.

  • Разходих се приятно...в душата ти...

  • Не прочетох нищо за олтара, но може би така си решила или не съм разбрал.
  • Браво! Много е добро. Тъжно е.. но така е в живота. За това не трябва да допускаш всеки да се добере до душата ти, за да не стане както в стихотворението...
  • Поздравления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...