Ръждясал стон. Разкапала се Скръб.
Пияна Страст. Любов развратна.
Прекрасна мебел... от вековен дъб...
Смъртта единствено в Живота е безплатна!
Разпъната Надежда. Изнасилена Мечта.
Свобода в окови. Милост неродена.
На скелета ни дреха е плътта,
А топлината губи се в студената Вселена!
Доброто е погребано. И Съвестта е там.
Красивото е дим. Химера, Щастието.
Оглозгва своето ребро Адам
и благославя със молитва ястието...
Потъпкана е Вярата. Със Идеалите се хранят псета.
Мирът убит е. Съдбата е обречена.
Последни рицари са жалките поети
тъгуващи над Музата... посечена...
*****
— Добре дошли – Реалността се хили –
Очаквах ви! Със вас ще се нахраня!
Проклети сте със мен щом сте се родили,
че рибки сте... а от киселина е океана...
29.01.2017.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
А този ми стих ми е сред любимите мои, защото успях (мисля) в него да предам точно това.
Иначе, естествено, светогледа ми не е толкова черен, но кой ли няма тъмни моменти?
Благодаря, Марина, за този ти коментар.