26 mar 2017, 23:35

ДЗобрина 

  Poesía » Verso libre
352 0 4

От утробата на разплетената  дамаджана 

добротата като мишленце  плахичко наднича,

страх я е ... оглежда се с надежда

помръдва недоверчиво с мустачки

страхлива е горката 

срамува се от суетата,

 

но излиза 

не обича самотата

 

чува враната как грачи

знае ,че совата я чака

но излиза..

 жертва си душата 

за да бъде добрината.

 

 

 

 

 

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??