26 mar 2017, 23:35

ДЗобрина 

  Poesía » Verso libre
448 0 4
От утробата на разплетената дамаджана
добротата като мишленце плахичко наднича,
страх я е ... оглежда се с надежда
помръдва недоверчиво с мустачки
страхлива е горката
срамува се от суетата,
но излиза
не обича самотата
чува враната как грачи
знае ,че совата я чака
но излиза..
жертва си душата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??