26 мар. 2017 г., 23:35

ДЗобрина 

  Поэзия » Свободный стих
356 0 4

От утробата на разплетената  дамаджана 

добротата като мишленце  плахичко наднича,

страх я е ... оглежда се с надежда

помръдва недоверчиво с мустачки

страхлива е горката 

срамува се от суетата,

 

но излиза 

не обича самотата

 

чува враната как грачи

знае ,че совата я чака

но излиза..

 жертва си душата 

за да бъде добрината.

 

 

 

 

 

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??