26.03.2017 г., 23:35 ч.

ДЗобрина 

  Поезия » Свободен стих
449 0 4
От утробата на разплетената дамаджана
добротата като мишленце плахичко наднича,
страх я е ... оглежда се с надежда
помръдва недоверчиво с мустачки
страхлива е горката
срамува се от суетата,
но излиза
не обича самотата
чува враната как грачи
знае ,че совата я чака
но излиза..
жертва си душата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??