От утробата на разплетената дамаджана
добротата като мишленце плахичко наднича,
страх я е ... оглежда се с надежда
помръдва недоверчиво с мустачки
страхлива е горката
срамува се от суетата,
но излиза
не обича самотата
чува враната как грачи
знае ,че совата я чака
но излиза..
жертва си душата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up