Mar 26, 2017, 11:35 PM

ДЗобрина 

  Poetry » Free verse
435 0 4

От утробата на разплетената  дамаджана 

добротата като мишленце  плахичко наднича,

страх я е ... оглежда се с надежда

помръдва недоверчиво с мустачки

страхлива е горката 

срамува се от суетата,

 

но излиза 

не обича самотата

 

чува враната как грачи

знае ,че совата я чака

но излиза..

 жертва си душата 

за да бъде добрината.

 

 

 

 

 

© Христо Манчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??