29 ene 2008, 20:53
Добро утро!
Как нагарчат вините ми -
(светлото – все след тях е).
Толкова доверчива си...
(като чисти чаршафи).
И ухаеш на щастие –
преди да се досъбудиш.
С пръстенца за очакване
дириш своето чудо.
И какво ми остава?
Мога ли да посмея
да те видя разплакана?
И ти казвам... къде е...
© Александър Белчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Седем (Седем ) 2-02-2008г. 19:19
И какво ми остава?
Мога ли да посмея
_______________________
А после old_scoundrel?
Прекрасен стих!
Като душата ти... Аз съм голям ценител на ценни души. Но и ги вземам, внимавай! (тук малко се шегувам - просто, не знам защо, но твоят коментар ме подсети за един прекрасен стих на непрежалимата ми дружка и учител в поезията Венета Мандева, лека й пръст: "Аз съм дяволът. Слабият дявол. И единствено искам да ти взема душата."
-
Много хубав стих!Поздрав!
-
И какво ми остава?
Мога ли да посмея
_______________________
А после old_scoundrel?
Прекрасен стих! -
Прекрасно е!Много ми хареса!Поздрав!
-
Браво!!!
-
Хех*
Страхотно е! -
"И ухаеш на щастие –
преди да се досъбудиш."
Разплакана? Само от... щастие.
Чудесно е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Аз съм голям ценител на ценни души.Но и ги вземам, внимавай"
____________________________________________________________________
Всяка душа е несравнима и безценна.И възможността да бъде... дори подарена е химера
Само онова, което не съществува реално в живота, може да се реализира в изкуството.
Казват, че Гьоте не се е самоубил, защото създал своя Вертер. За твореца изкуството има почти лечебно действие. Може би Бог е създал Сатаната, за да не стане самият той дявол, а може би Бог е само идеята за Доброто, родена от Сатаната.