Jan 29, 2008, 8:53 PM

Добро утро!

  Poetry » Erotic
1.7K 0 8

Как нагарчат вините ми -
(светлото – все след тях е).
Толкова доверчива си...
(като чисти чаршафи).

И ухаеш на щастие –
преди да се досъбудиш.
С пръстенца за очакване
дириш своето чудо.

И какво ми остава?
Мога ли да посмея
да те видя разплакана?

И ти казвам... къде е...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • old_scoundrel (Александър Белчев) 3-02-2008г. 12:42
    "Аз съм голям ценител на ценни души.Но и ги вземам, внимавай"
    ____________________________________________________________________
    Всяка душа е несравнима и безценна.И възможността да бъде... дори подарена е химера
    Само онова, което не съществува реално в живота, може да се реализира в изкуството.
    Казват, че Гьоте не се е самоубил, защото създал своя Вертер. За твореца изкуството има почти лечебно действие. Може би Бог е създал Сатаната, за да не стане самият той дявол, а може би Бог е само идеята за Доброто, родена от Сатаната.
  • Седем (Седем ) 2-02-2008г. 19:19
    И какво ми остава?
    Мога ли да посмея
    _______________________
    А после old_scoundrel?
    Прекрасен стих!

    Като душата ти... Аз съм голям ценител на ценни души. Но и ги вземам, внимавай! (тук малко се шегувам - просто, не знам защо, но твоят коментар ме подсети за един прекрасен стих на непрежалимата ми дружка и учител в поезията Венета Мандева, лека й пръст: "Аз съм дяволът. Слабият дявол. И единствено искам да ти взема душата."
  • Много хубав стих!Поздрав!
  • И какво ми остава?
    Мога ли да посмея
    _______________________
    А после old_scoundrel?
    Прекрасен стих!
  • Прекрасно е!Много ми хареса!Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...