Добро утро!
Как нагарчат вините ми -
(светлото – все след тях е).
Толкова доверчива си...
(като чисти чаршафи).
И ухаеш на щастие –
преди да се досъбудиш.
С пръстенца за очакване
дириш своето чудо.
И какво ми остава?
Мога ли да посмея
да те видя разплакана?
И ти казвам... къде е...
© Александър Белчев All rights reserved.
