29.01.2008 г., 20:53

Добро утро!

1.7K 0 8

Как нагарчат вините ми -
(светлото – все след тях е).
Толкова доверчива си...
(като чисти чаршафи).

И ухаеш на щастие –
преди да се досъбудиш.
С пръстенца за очакване
дириш своето чудо.

И какво ми остава?
Мога ли да посмея
да те видя разплакана?

И ти казвам... къде е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • old_scoundrel (Александър Белчев) 3-02-2008г. 12:42
    "Аз съм голям ценител на ценни души.Но и ги вземам, внимавай"
    ____________________________________________________________________
    Всяка душа е несравнима и безценна.И възможността да бъде... дори подарена е химера
    Само онова, което не съществува реално в живота, може да се реализира в изкуството.
    Казват, че Гьоте не се е самоубил, защото създал своя Вертер. За твореца изкуството има почти лечебно действие. Може би Бог е създал Сатаната, за да не стане самият той дявол, а може би Бог е само идеята за Доброто, родена от Сатаната.
  • Седем (Седем ) 2-02-2008г. 19:19
    И какво ми остава?
    Мога ли да посмея
    _______________________
    А после old_scoundrel?
    Прекрасен стих!

    Като душата ти... Аз съм голям ценител на ценни души. Но и ги вземам, внимавай! (тук малко се шегувам - просто, не знам защо, но твоят коментар ме подсети за един прекрасен стих на непрежалимата ми дружка и учител в поезията Венета Мандева, лека й пръст: "Аз съм дяволът. Слабият дявол. И единствено искам да ти взема душата."
  • Много хубав стих!Поздрав!
  • И какво ми остава?
    Мога ли да посмея
    _______________________
    А после old_scoundrel?
    Прекрасен стих!
  • Прекрасно е!Много ми хареса!Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...