29.01.2008 г., 20:53 ч.
Добро утро!
Как нагарчат вините ми -
(светлото – все след тях е).
Толкова доверчива си...
(като чисти чаршафи).
И ухаеш на щастие –
преди да се досъбудиш.
С пръстенца за очакване
дириш своето чудо.
И какво ми остава?
Мога ли да посмея
да те видя разплакана?
И ти казвам... къде е...
© Александър Белчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Седем (Седем ) 2-02-2008г. 19:19
И какво ми остава?
Мога ли да посмея
_______________________
А после old_scoundrel?
Прекрасен стих!
Като душата ти... Аз съм голям ценител на ценни души. Но и ги вземам, внимавай! (тук малко се шегувам - просто, не знам защо, но твоят коментар ме подсети за един прекрасен стих на непрежалимата ми дружка и учител в поезията Венета Мандева, лека й пръст: "Аз съм дяволът. Слабият дявол. И единствено искам да ти взема душата."
-
Много хубав стих!Поздрав!
-
И какво ми остава?
Мога ли да посмея
_______________________
А после old_scoundrel?
Прекрасен стих! -
Прекрасно е!Много ми хареса!Поздрав!
-
Браво!!!
-
Хех*
Страхотно е! -
"И ухаеш на щастие –
преди да се досъбудиш."
Разплакана? Само от... щастие.
Чудесно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Аз съм голям ценител на ценни души.Но и ги вземам, внимавай"
____________________________________________________________________
Всяка душа е несравнима и безценна.И възможността да бъде... дори подарена е химера
Само онова, което не съществува реално в живота, може да се реализира в изкуството.
Казват, че Гьоте не се е самоубил, защото създал своя Вертер. За твореца изкуството има почти лечебно действие. Може би Бог е създал Сатаната, за да не стане самият той дявол, а може би Бог е само идеята за Доброто, родена от Сатаната.