29.01.2008 г., 20:53

Добро утро!

1.7K 0 8

Как нагарчат вините ми -
(светлото – все след тях е).
Толкова доверчива си...
(като чисти чаршафи).

И ухаеш на щастие –
преди да се досъбудиш.
С пръстенца за очакване
дириш своето чудо.

И какво ми остава?
Мога ли да посмея
да те видя разплакана?

И ти казвам... къде е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • old_scoundrel (Александър Белчев) 3-02-2008г. 12:42
    "Аз съм голям ценител на ценни души.Но и ги вземам, внимавай"
    ____________________________________________________________________
    Всяка душа е несравнима и безценна.И възможността да бъде... дори подарена е химера
    Само онова, което не съществува реално в живота, може да се реализира в изкуството.
    Казват, че Гьоте не се е самоубил, защото създал своя Вертер. За твореца изкуството има почти лечебно действие. Може би Бог е създал Сатаната, за да не стане самият той дявол, а може би Бог е само идеята за Доброто, родена от Сатаната.
  • Седем (Седем ) 2-02-2008г. 19:19
    И какво ми остава?
    Мога ли да посмея
    _______________________
    А после old_scoundrel?
    Прекрасен стих!

    Като душата ти... Аз съм голям ценител на ценни души. Но и ги вземам, внимавай! (тук малко се шегувам - просто, не знам защо, но твоят коментар ме подсети за един прекрасен стих на непрежалимата ми дружка и учител в поезията Венета Мандева, лека й пръст: "Аз съм дяволът. Слабият дявол. И единствено искам да ти взема душата."
  • Много хубав стих!Поздрав!
  • И какво ми остава?
    Мога ли да посмея
    _______________________
    А после old_scoundrel?
    Прекрасен стих!
  • Прекрасно е!Много ми хареса!Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...