2 nov 2018, 15:40

Добротата

  Poesía
1K 1 2

ДОБРОТАТА

 

Протягаш ръце...

шепи пълни с добрини...

Отлитат...

Не питаш къде,

ще оставят ли следи,

ще се върнат ли при теб...

Даряваш с душата си,

както тя повелява.

Ще я приемат със сърцата си.

Не приелите са плява.

Ако, вместо благодарност,

някой камък сложи в ръката ти,

приемаш го със радост -

ще го вградиш

в строежа на добротата си. -

Замък на Любовта ще изградиш...

Той ще остане тук – на Земята.

Душата ти,

прегърната от Бога,

в необятното ще полети,

но оставила следата

от твоите покълнали мечти...

 

02 11 2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За добротата!До последните си дни!
    За любовта-все добро да ни вмени!
  • Хубаво е, Наде.
    .По форма стихът ти клони повече към свободния стил и щеше да е по-добре без наличните рими, които нито са пълни, нито са по схема...
    Дано приемеш забележката!
    Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...