Добротата
ДОБРОТАТА
Протягаш ръце...
шепи пълни с добрини...
Отлитат...
Не питаш къде,
ще оставят ли следи,
ще се върнат ли при теб...
Даряваш с душата си,
както тя повелява.
Ще я приемат със сърцата си.
Не приелите са плява.
Ако, вместо благодарност,
някой камък сложи в ръката ти,
приемаш го със радост -
ще го вградиш
в строежа на добротата си. -
Замък на Любовта ще изградиш...
Той ще остане тук – на Земята.
Душата ти,
прегърната от Бога,
в необятното ще полети,
но оставила следата
от твоите покълнали мечти...
02 11 2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
