2 нояб. 2018 г., 15:40

Добротата

1K 1 2

ДОБРОТАТА

 

Протягаш ръце...

шепи пълни с добрини...

Отлитат...

Не питаш къде,

ще оставят ли следи,

ще се върнат ли при теб...

Даряваш с душата си,

както тя повелява.

Ще я приемат със сърцата си.

Не приелите са плява.

Ако, вместо благодарност,

някой камък сложи в ръката ти,

приемаш го със радост -

ще го вградиш

в строежа на добротата си. -

Замък на Любовта ще изградиш...

Той ще остане тук – на Земята.

Душата ти,

прегърната от Бога,

в необятното ще полети,

но оставила следата

от твоите покълнали мечти...

 

02 11 2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За добротата!До последните си дни!
    За любовта-все добро да ни вмени!
  • Хубаво е, Наде.
    .По форма стихът ти клони повече към свободния стил и щеше да е по-добре без наличните рими, които нито са пълни, нито са по схема...
    Дано приемеш забележката!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...