2 нояб. 2018 г., 15:40

Добротата 

  Поэзия
544 1 2

ДОБРОТАТА

 

Протягаш ръце...

шепи пълни с добрини...

Отлитат...

Не питаш къде,

ще оставят ли следи,

ще се върнат ли при теб...

Даряваш с душата си,

както тя повелява.

Ще я приемат със сърцата си.

Не приелите са плява.

Ако, вместо благодарност,

някой камък сложи в ръката ти,

приемаш го със радост -

ще го вградиш

в строежа на добротата си. -

Замък на Любовта ще изградиш...

Той ще остане тук – на Земята.

Душата ти,

прегърната от Бога,

в необятното ще полети,

но оставила следата

от твоите покълнали мечти...

 

02 11 2018

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За добротата!До последните си дни!
    За любовта-все добро да ни вмени!
  • Хубаво е, Наде.
    .По форма стихът ти клони повече към свободния стил и щеше да е по-добре без наличните рими, които нито са пълни, нито са по схема...
    Дано приемеш забележката!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??