2 нояб. 2018 г., 15:40

Добротата

1K 1 2

ДОБРОТАТА

 

Протягаш ръце...

шепи пълни с добрини...

Отлитат...

Не питаш къде,

ще оставят ли следи,

ще се върнат ли при теб...

Даряваш с душата си,

както тя повелява.

Ще я приемат със сърцата си.

Не приелите са плява.

Ако, вместо благодарност,

някой камък сложи в ръката ти,

приемаш го със радост -

ще го вградиш

в строежа на добротата си. -

Замък на Любовта ще изградиш...

Той ще остане тук – на Земята.

Душата ти,

прегърната от Бога,

в необятното ще полети,

но оставила следата

от твоите покълнали мечти...

 

02 11 2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За добротата!До последните си дни!
    За любовта-все добро да ни вмени!
  • Хубаво е, Наде.
    .По форма стихът ти клони повече към свободния стил и щеше да е по-добре без наличните рими, които нито са пълни, нито са по схема...
    Дано приемеш забележката!
    Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....