5 nov 2023, 20:31

Доброто небе

  Poesía
554 1 9

 

И все тъй мислиш и мечтаеш,

а дните готвят ти провал.

Познатата отдавна стая

е твоят океански сал.

 

В среднощ обесеното време

виси от голия таван.

Самотен погледът поема

беззвучни светлини. Раздран

 

от хилядите голи клони

бучи планински вятър вън.

Луната спуска се по склона --

усмихва се на твоя сън.

 

И мислите заспиват леко,

ни дух, ни спомен те души.

Не е небето тъй далеко --

прегръща те и те теши.

 

                  декември 1990 г.

                  гр. Сливен 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ми се влиза в безсмислени спорове. Понеже в последно време всички са творци, с общи усилия се опитват да погребат българския език. п.п. Предишният ми коментар не беше лична нападка.
  • Виж какво, Синьо момиче (не бих те нарекъл с това безлично Блу), аз авторът, сам определям
    каква ще е пунктуацията ми -- това е творчески акт! И не мога да поставям въпросителна вместо точка, за да угодя на някой, който без да е прочел и едно мое стихотворение и да е запознат с начина ми на писане, влиза да се заяжда и да търси махна...
  • Ох, това че пунктуацията в поезията не е важна съм го чувала и от други поети, а е абсолютна глупост, нежелание да се признае незнание и нежелание да се учи. п.п. Редакторите в сайта не са начални учители.
  • Да, и мисля, че в поезията пунктуацията не е най-важното...И в училище за една сгрешена запетайка не поставяха двойка, а и абсолютно всеки може да сгреши някоя буква или точка. От значение е "голямата картина"...
  • "А за пунктоацията, щом редакторът не я е коригирал..." - ще си позволя единственно да се опитам да Ви изкарам от заблуждението, че публикуващите редактори на сайта коригират правописни и пунктуационни грешки. Публикува се всичко, стига то да не противоречи на правилника на сайта.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....