21 nov 2010, 8:19

Добруджа 

  Poesía » Civil
3164 1 21
В безкрайно ширине в зори препуска
на воля вятър, лек и многорък,
подвира се в зелената му фуста
и милва на житата всеки стрък.
А лятото превръща го във злато,
разпръснато в узряла, буйна ръж.
Стопанинът зърното от полята
в хамбара ще сбере за хляб насъщ.
Стопанката пък вино ще наточи,
от питата ще счупи къс голям.
Изправен, ще прекръсти той чело си,
в поклон ще го сведе към къра ням. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??