Добруджа
В безкрайно ширине в зори препуска
на воля вятър, лек и многорък,
подвира се в зелената му фуста
и милва на житата всеки стрък.
А лятото превръща го във злато,
разпръснато в узряла, буйна ръж.
Стопанинът зърното от полята
в хамбара ще сбере за хляб насъщ.
Стопанката пък вино ще наточи,
от питата ще счупи къс голям.
Изправен, ще прекръсти той чело си,
в поклон ще го сведе към къра ням.
Там, в Йовковите разкази, по жиците
със лястовици, в обедния пек,
се реят духовете на войниците,
загинали в отминалия век.
Послания четат се в петолиния
по стълбове над гробове без кръст.
С пролятата им кръв в пръста изстинала,
България днес мери своя ръст!
© Иван Христов All rights reserved.
