В безкрайно ширине в зори препуска
на воля вятър, лек и многорък,
подвира се в зелената му фуста
и милва на житата всеки стрък.
А лятото превръща го във злато,
разпръснато в узряла, буйна ръж.
Стопанинът зърното от полята
в хамбара ще сбере за хляб насъщ.
Стопанката пък вино ще наточи,
от питата ще счупи къс голям.
Изправен, ще прекръсти той чело си,
в поклон ще го сведе към къра ням. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up