rudin (Иван Христов)
865 1445
21.11.2010 г., 8:19 ч.

Добруджа 

  Поезия » Гражданска
2721 1 21

В безкрайно ширине в зори препуска

на воля вятър, лек и многорък, 

подвира се в зелената му фуста

и милва на житата всеки стрък. 

 

А лятото превръща го във злато,

разпръснато в узряла, буйна ръж.

Стопанинът зърното от полята 

в хамбара ще сбере за хляб насъщ.

 

Стопанката пък вино ще наточи,

от питата ще счупи къс голям.

Изправен, ще прекръсти той чело си,

в поклон ще го сведе към къра ням.

 

Там, в Йовковите разкази, по жиците

със лястовици, в обедния пек,

се реят духовете на войниците,

загинали в отминалия век.

 

Послания четат се в петолиния

по стълбове над гробове без кръст.

С пролятата им кръв в пръста изстинала,

България днес мери своя ръст!

 

 

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??