Добруджа

Родила във себе си звъна на житата,

морето във шепите си тъй синьо държи.

Погалват мълчаливо,със полъх,листата,

че ръката на зимата отново тежи.

Чула смеха си потънал в пръстта,

косите ѝ слънце,очите-небе.

Отпила от раните на младостта,

вечно жадува за свойто дете.

И забравили горчивия въздух,

хората грабеха от твоите земи.

А ти, многострадалната, нежно въздишаш 

как оплела си се в чужди коси.