29 ene 2022, 9:55

Добруджа 

  Poesía
265 0 0

Родила във себе си звъна на житата,

морето във шепите си тъй синьо държи.

Погалват мълчаливо,със полъх,листата,

че ръката на зимата отново тежи.

 

Чула смеха си потънал в пръстта,

косите ѝ слънце,очите-небе.

Отпила от раните на младостта,

вечно жадува за свойто дете.

 

И забравили горчивия въздух,

хората грабеха от твоите земи.

А ти, многострадалната, нежно въздишаш 

как оплела си се в чужди коси.

 

 

 

© Yoana Yordanova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??