Добруджа
577
0
0
Родила във себе си звъна на житата,
морето във шепите си тъй синьо държи.
Погалват мълчаливо,със полъх,листата,
че ръката на зимата отново тежи.
Чула смеха си потънал в пръстта,
косите ѝ слънце,очите-небе.
Отпила от раните на младостта,
вечно жадува за свойто дете.
И забравили горчивия въздух,
хората грабеха от твоите земи.
А ти, многострадалната, нежно въздишаш
как оплела си се в чужди коси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yoana Yordanova Всички права запазени
