24 ene 2007, 0:16

добър ден

  Poesía
1.6K 0 15
добър ден






добър ден
а как
да е добър денят
като се събуждам
и те няма
а утрото
ухаеше на теб
липсата ти
стяга като преса
всичко в мен
залита
питам се
защо те няма
лутам се
със поглед помрачен
взирам се
във тишината
тъмно е
и във душата
търся спомени
ухания
в мечтите си
дори страдания
не правя разлика
между въжделения
и възпоменания
ела
по скоро се върни
готов съм
на енейски изпитания
аз знам
ти слезе просто
до кухнята
за няколко минути
и ще се върнеш
много скоро
с най-чаровната усмивка
във табличка
с кафе и кроасани
но моята закуска
сияе зад очите ти
със перлен смях
над божествени овали
и даже да те няма
за секунди
боледувам те
и остарявам


23.01.07........Чар

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....