24 ene 2007, 0:16

добър ден

  Poesía
1.6K 0 15
добър ден






добър ден
а как
да е добър денят
като се събуждам
и те няма
а утрото
ухаеше на теб
липсата ти
стяга като преса
всичко в мен
залита
питам се
защо те няма
лутам се
със поглед помрачен
взирам се
във тишината
тъмно е
и във душата
търся спомени
ухания
в мечтите си
дори страдания
не правя разлика
между въжделения
и възпоменания
ела
по скоро се върни
готов съм
на енейски изпитания
аз знам
ти слезе просто
до кухнята
за няколко минути
и ще се върнеш
много скоро
с най-чаровната усмивка
във табличка
с кафе и кроасани
но моята закуска
сияе зад очите ти
със перлен смях
над божествени овали
и даже да те няма
за секунди
боледувам те
и остарявам


23.01.07........Чар

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...