8 mar 2009, 4:43

Добър ден!

924 0 1

 

Нежелана среща, поздрав през зъби,

лицемерна усмивка, спомен за моите

сълзи. Не очакваш да ме видиш в този

град. По път аз тук отбих се, за да си

припомня защо напуснах родното градче.

 

Спомени нахлуват в уморената глава,

мисли стари бушуват и разпалват за

пореден път кръвта. Трябваше да тръгна

призори, за да не забравя колко в нощите

боли.

 

Напусна ме. Остана с нея. Не остави ми

за сбогом нищо, само участта да бродя

без сърце, да скитам без душа. Не ме прегърна

в никой слънчев ден. Когато плаках за теб -

не бе до мен.

 

Снимки имах твои и ги изгорих. Спомените

надълбоко зарових и така от мъката си

се спасих. Напред без помощ продължих.

С лъжовна радост деня си озарих.

 

След толкова години пак съм тук, за

стоновете на сърцето ми отново те намирам глух.

Поздравявам те с "Добър ден!" и след толкова

години осъзнавам - макар на друга,

още всичко си за мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...