8 mar 2009, 4:43

Добър ден!

928 0 1

 

Нежелана среща, поздрав през зъби,

лицемерна усмивка, спомен за моите

сълзи. Не очакваш да ме видиш в този

град. По път аз тук отбих се, за да си

припомня защо напуснах родното градче.

 

Спомени нахлуват в уморената глава,

мисли стари бушуват и разпалват за

пореден път кръвта. Трябваше да тръгна

призори, за да не забравя колко в нощите

боли.

 

Напусна ме. Остана с нея. Не остави ми

за сбогом нищо, само участта да бродя

без сърце, да скитам без душа. Не ме прегърна

в никой слънчев ден. Когато плаках за теб -

не бе до мен.

 

Снимки имах твои и ги изгорих. Спомените

надълбоко зарових и така от мъката си

се спасих. Напред без помощ продължих.

С лъжовна радост деня си озарих.

 

След толкова години пак съм тук, за

стоновете на сърцето ми отново те намирам глух.

Поздравявам те с "Добър ден!" и след толкова

години осъзнавам - макар на друга,

още всичко си за мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...