Нежелана среща, поздрав през зъби,
лицемерна усмивка, спомен за моите
сълзи. Не очакваш да ме видиш в този
град. По път аз тук отбих се, за да си
припомня защо напуснах родното градче.
Спомени нахлуват в уморената глава,
мисли стари бушуват и разпалват за
пореден път кръвта. Трябваше да тръгна
призори, за да не забравя колко в нощите
боли.
Напусна ме. Остана с нея. Не остави ми
за сбогом нищо, само участта да бродя
без сърце, да скитам без душа. Не ме прегърна
в никой слънчев ден. Когато плаках за теб -
не бе до мен.
Снимки имах твои и ги изгорих. Спомените
надълбоко зарових и така от мъката си
се спасих. Напред без помощ продължих.
С лъжовна радост деня си озарих.
След толкова години пак съм тук, за
стоновете на сърцето ми отново те намирам глух.
Поздравявам те с "Добър ден!" и след толкова
години осъзнавам - макар на друга,
още всичко си за мен...
© Любослава Банова Все права защищены