8 мар. 2009 г., 04:43

Добър ден!

926 0 1

 

Нежелана среща, поздрав през зъби,

лицемерна усмивка, спомен за моите

сълзи. Не очакваш да ме видиш в този

град. По път аз тук отбих се, за да си

припомня защо напуснах родното градче.

 

Спомени нахлуват в уморената глава,

мисли стари бушуват и разпалват за

пореден път кръвта. Трябваше да тръгна

призори, за да не забравя колко в нощите

боли.

 

Напусна ме. Остана с нея. Не остави ми

за сбогом нищо, само участта да бродя

без сърце, да скитам без душа. Не ме прегърна

в никой слънчев ден. Когато плаках за теб -

не бе до мен.

 

Снимки имах твои и ги изгорих. Спомените

надълбоко зарових и така от мъката си

се спасих. Напред без помощ продължих.

С лъжовна радост деня си озарих.

 

След толкова години пак съм тук, за

стоновете на сърцето ми отново те намирам глух.

Поздравявам те с "Добър ден!" и след толкова

години осъзнавам - макар на друга,

още всичко си за мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Банова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...