Нежелана среща, поздрав през зъби,

лицемерна усмивка, спомен за моите

сълзи. Не очакваш да ме видиш в този

град. По път аз тук отбих се, за да си

припомня защо напуснах родното градче.

Спомени нахлуват в уморената глава,

мисли стари бушуват и разпалват за

пореден път кръвта. Трябваше да тръгна

призори, за да не забравя колко в нощите

боли.

Напусна ме. Остана с нея. Не остави ми

за сбогом нищо, само участта да бродя

без сърце, да скитам без душа. Не ме прегърна

в никой слънчев ден. Когато плаках за теб -

не бе до мен.

Снимки имах твои и ги изгорих. Спомените

надълбоко зарових и така от мъката си

се спасих. Напред без помощ продължих.

С лъжовна радост деня си озарих.

След толкова години пак съм тук, за

стоновете на сърцето ми отново те намирам глух.

Поздравявам те с "Добър ден!" и след толкова

години осъзнавам - макар на друга,

още всичко си за мен...