Дочаках

29 jul 2015, 14:51

Poesía

487 0 2

ДОЧАКАХ

Казват: "Възрастта не е порок", а любовта,

надживяла много битки мълчаливо,

преживяла упреците на света,

победител да е пак е справедливо.

Уж бях виждала до днес какво ли не,

попревързала житейските си рани,

а как е хубаво по стръмното поне

някой с любов ръката ти да хване...

Непонятна, късна, неочаквана любов,

връхлетяла ни нечакана, незвана,

на сърцата в нас най-истинския зов,

не ти повярвахме, но ти стоически остана...

На годините с нестихващите ветрове

устоявах със усмивка и със цвете

и дочаках слънцето на моето небе

пак тъй ярко и за мене да засвети...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.