Дочаках
ДОЧАКАХ
Казват: "Възрастта не е порок", а любовта,
надживяла много битки мълчаливо,
преживяла упреците на света,
победител да е пак е справедливо.
Уж бях виждала до днес какво ли не,
попревързала житейските си рани,
а как е хубаво по стръмното поне
някой с любов ръката ти да хване...
Непонятна, късна, неочаквана любов,
връхлетяла ни нечакана, незвана,
на сърцата в нас най-истинския зов,
не ти повярвахме, но ти стоически остана...
На годините с нестихващите ветрове
устоявах със усмивка и със цвете
и дочаках слънцето на моето небе
пак тъй ярко и за мене да засвети...
© Йорданка Цонева All rights reserved.
