Jul 29, 2015, 2:51 PM

Дочаках 

  Poetry
583 0 2

                   ДОЧАКАХ


Казват: "Възрастта не е порок", а любовта,

надживяла много битки мълчаливо,

преживяла упреците на света,

победител да е пак е справедливо.

 

Уж бях виждала до днес какво ли не,

попревързала житейските си рани,

а как е хубаво по стръмното поне

някой с любов ръката ти да хване...

 

Непонятна, късна, неочаквана любов,

връхлетяла ни нечакана, незвана,

на сърцата в нас най-истинския зов,

не ти повярвахме, но ти стоически остана...


На годините с нестихващите ветрове

устоявах със усмивка и със цвете

и дочаках слънцето на моето небе

пак тъй ярко и за мене да засвети...

 

 

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се, че се засякохме, Данче. Беше преди месец, когато намерих твоя коментар в моята страничка и ти писах отговор. Сега вече и аз се завърнах в сайта.
    Много ми хареса творбата ти! Любовта е за всички. Стига да може човек да обича. Бъди щастлива и пиши за любов - това стимулира.
    Поздрав от мен и чудесна юлска вечер някъде сред прохлада!
  • Чудно! Поздрави
Random works
: ??:??