voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
22 mar 2009, 8:57  

Дочакай ме

1.2K 0 26

Дочакай ме.

Аз идвам закъсняла.

Изгубих много време в моя път.

И ето, вече слънцето си тръгва,

остава ни единствено нощта.

 

Остават ни

луната и звездите –

те знаят да разказват за любов.

Ако потрепне нещо във душата ти,

за всичко

ще ни стигне тази нощ.

 

Дочакай ме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Любимка си ми!
    Знаеш го, нали?
  • red_rosse (Цвети Пеева)
    red_rosse (Цвети Пеева)
    Е по-зареждащо начало на седмицата от това - здраве му кажи!
    Като гледам, не само на мен ми действа така
    Да ти кажа, с твойте стихове, слабо ме вълнува какви виелици се размотават наоколо
    Усмивки
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Благодаря, Сашо!
    Но моят стих не е адресиран.
    Това просто поезия...
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Ти идваш закъсняла,
    но аз чакам те,
    защото си обзела
    мойте мисли и сърце.
    Щом видя те
    потрепва нещо в душата ми
    и под звездите и луната
    се сливат нашите тела, души.
    За любовта ни чиста,
    страстна и обсебваща
    не ще ни стигне тази нощ,
    ще искаме да не завършва тя
    и да се повтаря.
    Поздрави Ели!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Усетих топлината ти, Васка.
    Прегръщам те и аз.
    С благодарност!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0