voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
22 mar 2009, 8:57  

Дочакай ме

1.2K 0 26

Дочакай ме.

Аз идвам закъсняла.

Изгубих много време в моя път.

И ето, вече слънцето си тръгва,

остава ни единствено нощта.

 

Остават ни

луната и звездите –

те знаят да разказват за любов.

Ако потрепне нещо във душата ти,

за всичко

ще ни стигне тази нощ.

 

Дочакай ме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Любимка си ми!
    Знаеш го, нали?
  • red_rosse (Цвети Пеева)
    red_rosse (Цвети Пеева)
    Е по-зареждащо начало на седмицата от това - здраве му кажи!
    Като гледам, не само на мен ми действа така
    Да ти кажа, с твойте стихове, слабо ме вълнува какви виелици се размотават наоколо
    Усмивки
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Благодаря, Сашо!
    Но моят стих не е адресиран.
    Това просто поезия...
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Ти идваш закъсняла,
    но аз чакам те,
    защото си обзела
    мойте мисли и сърце.
    Щом видя те
    потрепва нещо в душата ми
    и под звездите и луната
    се сливат нашите тела, души.
    За любовта ни чиста,
    страстна и обсебваща
    не ще ни стигне тази нощ,
    ще искаме да не завършва тя
    и да се повтаря.
    Поздрави Ели!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Усетих топлината ти, Васка.
    Прегръщам те и аз.
    С благодарност!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0