Mar 22, 2009, 8:57 AM  

Дочакай ме

1.2K 0 26

Дочакай ме.

Аз идвам закъсняла.

Изгубих много време в моя път.

И ето, вече слънцето си тръгва,

остава ни единствено нощта.

 

Остават ни

луната и звездите –

те знаят да разказват за любов.

Ако потрепне нещо във душата ти,

за всичко

ще ни стигне тази нощ.

 

Дочакай ме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любимка си ми!
    Знаеш го, нали?
  • Е по-зареждащо начало на седмицата от това - здраве му кажи!
    Като гледам, не само на мен ми действа така
    Да ти кажа, с твойте стихове, слабо ме вълнува какви виелици се размотават наоколо
    Усмивки
  • Благодаря, Сашо!
    Но моят стих не е адресиран.
    Това просто поезия...
  • Ти идваш закъсняла,
    но аз чакам те,
    защото си обзела
    мойте мисли и сърце.
    Щом видя те
    потрепва нещо в душата ми
    и под звездите и луната
    се сливат нашите тела, души.
    За любовта ни чиста,
    страстна и обсебваща
    не ще ни стигне тази нощ,
    ще искаме да не завършва тя
    и да се повтаря.
    Поздрави Ели!
  • Усетих топлината ти, Васка.
    Прегръщам те и аз.
    С благодарност!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...