22 мар. 2009 г., 08:57  

Дочакай ме

1.2K 0 26

Дочакай ме.

Аз идвам закъсняла.

Изгубих много време в моя път.

И ето, вече слънцето си тръгва,

остава ни единствено нощта.

 

Остават ни

луната и звездите –

те знаят да разказват за любов.

Ако потрепне нещо във душата ти,

за всичко

ще ни стигне тази нощ.

 

Дочакай ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любимка си ми!
    Знаеш го, нали?
  • Е по-зареждащо начало на седмицата от това - здраве му кажи!
    Като гледам, не само на мен ми действа така
    Да ти кажа, с твойте стихове, слабо ме вълнува какви виелици се размотават наоколо
    Усмивки
  • Благодаря, Сашо!
    Но моят стих не е адресиран.
    Това просто поезия...
  • Ти идваш закъсняла,
    но аз чакам те,
    защото си обзела
    мойте мисли и сърце.
    Щом видя те
    потрепва нещо в душата ми
    и под звездите и луната
    се сливат нашите тела, души.
    За любовта ни чиста,
    страстна и обсебваща
    не ще ни стигне тази нощ,
    ще искаме да не завършва тя
    и да се повтаря.
    Поздрави Ели!
  • Усетих топлината ти, Васка.
    Прегръщам те и аз.
    С благодарност!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...