21 oct 2019, 1:05

Дочух я ... със сърцето 

  Poesía
506 6 9

Откъснах съхнещ стрък …от есента,

и тя ме заговори, леко грубо.

Защо прекърши бедната душа,

не си мисли, че правиш ми услуга?!

 

Аз искам всеки стрък да издържи,

последните ми есенни награди.

Очаквам дъжд след миг да завали –

за този стрък заслужена пощада.

 

Замрях от смут, дори без капка дъх,

със съхнещото снопче във ръцете.

Виновен бях, но знам че аз съм пръв –

дочуващият есен със сърцето!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??