Дочух я ... със сърцето
Откъснах съхнещ стрък …от есента,
и тя ме заговори, леко грубо.
Защо прекърши бедната душа,
не си мисли, че правиш ми услуга?!
Аз искам всеки стрък да издържи,
последните ми есенни награди.
Очаквам дъжд след миг да завали –
за този стрък заслужена пощада.
Замрях от смут, дори без капка дъх,
със съхнещото снопче във ръцете.
Виновен бях, но знам че аз съм пръв –
дочуващият есен със сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
