Oct 21, 2019, 1:05 AM

Дочух я ... със сърцето 

  Poetry
500 6 9

Откъснах съхнещ стрък …от есента,

и тя ме заговори, леко грубо.

Защо прекърши бедната душа,

не си мисли, че правиш ми услуга?!

 

Аз искам всеки стрък да издържи,

последните ми есенни награди.

Очаквам дъжд след миг да завали –

за този стрък заслужена пощада.

 

Замрях от смут, дори без капка дъх,

със съхнещото снопче във ръцете.

Виновен бях, но знам че аз съм пръв –

дочуващият есен със сърцето!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??