voda (Елица Ангелова)
77 582

2 nov 2013, 17:47 2014-03-27T20:18:22+02:00

Додето свърши

Poesía » De amor

1K 1 18

Едно въображение коварно

рисува пред очите ми картини

на ревностна любов, на изневяра...

Напразно се опитвам да отмина -

те войнствено нахлуват и в съня ми,

навсякъде оставят траен белег.

Как искам да изчезна, да ме няма!

Молитвено поглеждам към Небето.

А там звездите трепкат дяволито.

Те знаят много повече от мене.

Дали ще кажат, ако ги попитам,

дали ще ме избавят от съмнения?

Дали-или... Защо ли се терзая?

Любов ли е, не можеш да я вържеш.

Следиш ли я, ти сам ù търсиш края.

Живей я ден за ден. Додето свърши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda (Елица Ангелова)

Дано да е така, Рудин! Благодаря, че си тук!

2014-03-27T20:17:45+02:00
rudin (Иван Христов)

Истинската любов няма свършване!

2013-11-07T23:03:50+02:00
voda (Елица Ангелова)

Динко, любовта, както идва, така си и отива.
Неподвластна е на воля, разум и заклинания. Това казвам.
Благодаря ти.
И на теб, Сашо, че не се умори да ми посвещаваш стихчета!
Бъдете обичани!

2013-11-05T04:47:23+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Като стихия идва любовта
и капка доза ревност е приета.
И с обич се ражда красота.
Тя ни дава радост и смисъл в живота.
***
Хубав и мъдър стих,
за мислите и чувствата
свързани с чудото - Любов!
Поздрави, Ели!

2013-11-04T22:04:53+02:00
dinko1963 (Динко)

такива сте жените - никога не вярвате, може би защото сами давате поводи. само едно не приемам: да живея ден за ден и да чакам свършека на случващото се. успех!

2013-11-04T07:54:38+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0