Додето свърши

Поэзия » Любовная

1K 1 18

Едно въображение коварно

рисува пред очите ми картини

на ревностна любов, на изневяра...

Напразно се опитвам да отмина -

те войнствено нахлуват и в съня ми,

навсякъде оставят траен белег.

Как искам да изчезна, да ме няма!

Молитвено поглеждам към Небето.

А там звездите трепкат дяволито.

Те знаят много повече от мене.

Дали ще кажат, ако ги попитам,

дали ще ме избавят от съмнения?

Дали-или... Защо ли се терзая?

Любов ли е, не можеш да я вържеш.

Следиш ли я, ти сам ù търсиш края.

Живей я ден за ден. Додето свърши.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda (Елица Ангелова)

Дано да е така, Рудин! Благодаря, че си тук!

2014-03-27T20:17:45+02:00
rudin (Иван Христов)

Истинската любов няма свършване!

2013-11-07T23:03:50+02:00
voda (Елица Ангелова)

Динко, любовта, както идва, така си и отива.
Неподвластна е на воля, разум и заклинания. Това казвам.
Благодаря ти.
И на теб, Сашо, че не се умори да ми посвещаваш стихчета!
Бъдете обичани!

2013-11-05T04:47:23+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Като стихия идва любовта
и капка доза ревност е приета.
И с обич се ражда красота.
Тя ни дава радост и смисъл в живота.
***
Хубав и мъдър стих,
за мислите и чувствата
свързани с чудото - Любов!
Поздрави, Ели!

2013-11-04T22:04:53+02:00
dinko1963 (Динко)

такива сте жените - никога не вярвате, може би защото сами давате поводи. само едно не приемам: да живея ден за ден и да чакам свършека на случващото се. успех!

2013-11-04T07:54:38+02:00