Додето свърши
Едно въображение коварно
рисува пред очите ми картини
на ревностна любов, на изневяра...
Напразно се опитвам да отмина -
те войнствено нахлуват и в съня ми,
навсякъде оставят траен белег.
Как искам да изчезна, да ме няма!
Молитвено поглеждам към Небето.
А там звездите трепкат дяволито.
Те знаят много повече от мене.
Дали ще кажат, ако ги попитам,
дали ще ме избавят от съмнения?
Дали-или... Защо ли се терзая?
Любов ли е, не можеш да я вържеш.
Следиш ли я, ти сам ù търсиш края.
Живей я ден за ден. Додето свърши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
