15 abr 2010, 10:44

Дойде ли пролет

  Poesía
1.1K 0 12

Дойде ли пролет

 

Над мен вали уханен бял цветец.

Ветрец повява, бръмнал от пчели.

И въздухът е сладък от прашец,

а утрото - зелено от треви.

 

Люлее се в очите синева

и галят нежно слънчеви лъчи,

целунати от влюбени крила

на птици, не танцували преди.

 

Под мене диша черноземът свеж,

в утроба скрил покълнали животи.

И като невъздържан, смел младеж,

потокът дръзко втурва се, клокочи.

 

Нозете ми уми и си замина.

Остави ме сред цъфнали цветя.

А в мен валеше още бяла зима

и палеше звездите си нощта.

 

Дойде ли пролет? Спря или отмина?

И сняг ли бе цветецът бял над мен?

Мъжкар зовеше своята любима...

Или умираше ранен елен?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...