Дойде ли пролет
Дойде ли пролет
Над мен вали уханен бял цветец.
Ветрец повява, бръмнал от пчели.
И въздухът е сладък от прашец,
а утрото - зелено от треви.
Люлее се в очите синева
и галят нежно слънчеви лъчи,
целунати от влюбени крила
на птици, не танцували преди.
Под мене диша черноземът свеж,
в утроба скрил покълнали животи.
И като невъздържан, смел младеж,
потокът дръзко втурва се, клокочи.
Нозете ми уми и си замина.
Остави ме сред цъфнали цветя.
А в мен валеше още бяла зима
и палеше звездите си нощта.
Дойде ли пролет? Спря или отмина?
И сняг ли бе цветецът бял над мен?
Мъжкар зовеше своята любима...
Или умираше ранен елен?
© Детелина All rights reserved.
