15 апр. 2010 г., 10:44

Дойде ли пролет

1.1K 0 12

Дойде ли пролет

 

Над мен вали уханен бял цветец.

Ветрец повява, бръмнал от пчели.

И въздухът е сладък от прашец,

а утрото - зелено от треви.

 

Люлее се в очите синева

и галят нежно слънчеви лъчи,

целунати от влюбени крила

на птици, не танцували преди.

 

Под мене диша черноземът свеж,

в утроба скрил покълнали животи.

И като невъздържан, смел младеж,

потокът дръзко втурва се, клокочи.

 

Нозете ми уми и си замина.

Остави ме сред цъфнали цветя.

А в мен валеше още бяла зима

и палеше звездите си нощта.

 

Дойде ли пролет? Спря или отмина?

И сняг ли бе цветецът бял над мен?

Мъжкар зовеше своята любима...

Или умираше ранен елен?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...