12 abr 2016, 20:00

Дойдох, отивам си

  Poesía
770 0 2

Дойдох със гръм, ще си отида с буря

и всеки тих момент ще заглуша,

ще се стъмни просторът помежду ни,

ще ослепеят  падащи  звезди!

 

Ще търсиш дълго моето мълчание,

когато се превърна в летен звън,

ще закопнееш тихо за страдание,

а аз ще бъда спомен, зов и сън!

 

Дойдох с надежда, с вяра ще си ида

и ще приемам всеки ден с любов,

ще имам чанта само с хляб и книга

и ще прегърна своя нов живот!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...