Дойдох със гръм, ще си отида с буря
и всеки тих момент ще заглуша,
ще се стъмни просторът помежду ни,
ще ослепеят падащи звезди!
Ще търсиш дълго моето мълчание,
когато се превърна в летен звън,
ще закопнееш тихо за страдание,
а аз ще бъда спомен, зов и сън!
Дойдох с надежда, с вяра ще си ида
и ще приемам всеки ден с любов,
ще имам чанта само с хляб и книга
и ще прегърна своя нов живот!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
