6 jul 2014, 9:57

Дойдох, видях и... 

  Poesía
481 0 5

Дойдох, видях и... си отивам.

С това се свършва божият ми вот.

Живях, горях, сега изтивам

и искам нещо, за да бъда гот.

 

Последно слънце да ме сгрее.

Да ме целуне светлата луна.

До дъно виното изпивам...

Да ме изпрати сутрешна жена.

 

Дойдох, видях и... си отивам,

че всичко е с начало и със край.

До глътка себе си изпивам...

И... има ли го, Боже, твоя Рай?

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много искрен стих!Харесах и края!
  • Кой ти каза, че изтиваш, нещо си се объркал!!!Ти гориш и светиш!!!Бъди звезда за заблудените и бъди щастлив, защото съм сигурна, че не си на финала!!!
  • Благодаря,Мисана!
    Благодаря, Санвали!
    За отзивите и оценката!
    Привет от мен и хубав ден!
  • Докосващо стихотворение, Никола!

    Има го Рая и го носиш в Себе си...

    Поздравления!
  • Възхитително стихотворение си написал, Никола! Общочовешко по валидност, а същевременно сякаш библейско по звучене. Звучи като утеха за успешно завършена мисия в този свят с финал в стила на Блез Паскал /страхът на атеиста и на вярващия в последния миг от живота/.

    Поздравление за написаното! Стопли сърцето ми в този неделен ден!

    Твой: Мисана
Propuestas
: ??:??