koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
6 jul 2014, 9:57

Дойдох, видях и...

  Poesía
645 0 5

Дойдох, видях и... си отивам.

С това се свършва божият ми вот.

Живях, горях, сега изтивам

и искам нещо, за да бъда гот.

 

Последно слънце да ме сгрее.

Да ме целуне светлата луна.

До дъно виното изпивам...

Да ме изпрати сутрешна жена.

 

Дойдох, видях и... си отивам,

че всичко е с начало и със край.

До глътка себе си изпивам...

И... има ли го, Боже, твоя Рай?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Много искрен стих!Харесах и края!
  • nezemna (Неземна)
    nezemna (Неземна)
    Кой ти каза, че изтиваш, нещо си се объркал!!!Ти гориш и светиш!!!Бъди звезда за заблудените и бъди щастлив, защото съм сигурна, че не си на финала!!!
  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Благодаря,Мисана!
    Благодаря, Санвали!
    За отзивите и оценката!
    Привет от мен и хубав ден!
  • Sanvali (Санвали)
    Sanvali (Санвали)
    Докосващо стихотворение, Никола!

    Има го Рая и го носиш в Себе си...

    Поздравления!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Възхитително стихотворение си написал, Никола! Общочовешко по валидност, а същевременно сякаш библейско по звучене. Звучи като утеха за успешно завършена мисия в този свят с финал в стила на Блез Паскал /страхът на атеиста и на вярващия в последния миг от живота/.

    Поздравление за написаното! Стопли сърцето ми в този неделен ден!

    Твой: Мисана

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0