6.07.2014 г., 9:57

Дойдох, видях и...

636 0 5

Дойдох, видях и... си отивам.

С това се свършва божият ми вот.

Живях, горях, сега изтивам

и искам нещо, за да бъда гот.

 

Последно слънце да ме сгрее.

Да ме целуне светлата луна.

До дъно виното изпивам...

Да ме изпрати сутрешна жена.

 

Дойдох, видях и... си отивам,

че всичко е с начало и със край.

До глътка себе си изпивам...

И... има ли го, Боже, твоя Рай?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много искрен стих!Харесах и края!
  • Кой ти каза, че изтиваш, нещо си се объркал!!!Ти гориш и светиш!!!Бъди звезда за заблудените и бъди щастлив, защото съм сигурна, че не си на финала!!!
  • Благодаря,Мисана!
    Благодаря, Санвали!
    За отзивите и оценката!
    Привет от мен и хубав ден!
  • Докосващо стихотворение, Никола!

    Има го Рая и го носиш в Себе си...

    Поздравления!
  • Възхитително стихотворение си написал, Никола! Общочовешко по валидност, а същевременно сякаш библейско по звучене. Звучи като утеха за успешно завършена мисия в този свят с финал в стила на Блез Паскал /страхът на атеиста и на вярващия в последния миг от живота/.

    Поздравление за написаното! Стопли сърцето ми в този неделен ден!

    Твой: Мисана

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...